безпокоял съм

Речник на българския език

1. безпокоял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безпокоял съм е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).