бил безпокоил

Речник на българския език

1. бил безпокоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил безпокоил е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).