щяло съм да безпокоя

Речник на българския език

1. щяло съм да безпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да безпокоя е производна форма на безпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).