измъчвам

Речник на българския език

измъ̀чвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измъ̀чваш, несв. и измъ̀ча, св.
1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално.
2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др.
3. Кого. За мисъл, чувство — продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки.
измъчвам се/измъча се. 1. — Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности.
2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езмъчвам
  • езмъчвъм
  • измъчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мъч-вам из-мъч-ва-ме
2 лице из-мъч-ваш из-мъч-ва-те
3 лице из-мъч-ва из-мъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мъч-вах из-мъч-вах-ме
2 лице из-мъч-ва из-мъч-вах-те
3 лице из-мъч-ва из-мъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мъч-вах из-мъч-вах-ме
2 лице из-мъч-ва-ше из-мъч-вах-те
3 лице из-мъч-ва-ше из-мъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице измъчвал е измъчвала е измъчвало е измъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъчвал бях измъчвала бях измъчвало бяхме измъчвали
2 лице беше измъчвал беше измъчвала беше измъчвало бяхте измъчвали
3 лице беше измъчвал беше измъчвала беше измъчвало бяха измъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измъчвам ще измъчваме
2 лице ще измъчваш ще измъчвате
3 лице ще измъчва ще измъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъчвал ще съм измъчвала ще съм измъчвало ще сме измъчвали
2 лице ще си измъчвал ще си измъчвала ще си измъчвало ще сте измъчвали
3 лице ще е измъчвал ще е измъчвала ще е измъчвало ще са измъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измъчвам щяхме да измъчваме
2 лице щеше да измъчваш щяхте да измъчвате
3 лице щеше да измъчва щяха да измъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъчвал щях да съм измъчвала щях да съм измъчвало щяхме да сме измъчвали
2 лице щеше да си измъчвал щеше да си измъчвала щеше да си измъчвало щяхте да сте измъчвали
3 лице щеше да е измъчвал щеше да е измъчвала щеше да е измъчвало щяха да са измъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъчвал била съм измъчвала било съм измъчвало били сме измъчвали
2 лице бил си измъчвал била си измъчвала било си измъчвало били сте измъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъчвам щяла съм да измъчвам щяло съм да измъчвам щели сме да измъчваме
2 лице щял си да измъчваш щяла си да измъчваш щяло си да измъчваш щели сте да измъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъчвал щяла съм да съм измъчвала щяло съм да съм измъчвало щели сме да сме измъчвали
2 лице щял си да си измъчвал щяла си да си измъчвала щяло си да си измъчвало щели сте да сте измъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъчвал бих измъчвала бих измъчвало бихме измъчвали
2 лице би измъчвал би измъчвала би измъчвало бихте измъчвали
3 лице би измъчвал би измъчвала би измъчвало биха измъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мъч-вай из-мъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мъч-ван
непълен член из-мъч-ва-ния
пълен член из-мъч-ва-ни-ят
женски род из-мъч-ва-на
членувано из-мъч-ва-на-та
среден род из-мъч-ва-но
членувано из-мъч-ва-но-то
множествено число из-мъч-ва-ни
членувано из-мъч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъч-вал
непълен член из-мъч-ва-лия
пълен член из-мъч-ва-ли-ят
женски род из-мъч-ва-ла
членувано из-мъч-ва-ла-та
среден род из-мъч-ва-ло
членувано из-мъч-ва-ло-то
множествено число из-мъч-ва-ли
членувано из-мъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъч-вал
женски род из-мъч-ва-ла
среден род из-мъч-ва-ло
множествено число из-мъч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъч-ващ
непълен член из-мъч-ва-щия
пълен член из-мъч-ва-щи-ят
женски род из-мъч-ва-ща
членувано из-мъч-ва-ща-та
среден род из-мъч-ва-що
членувано из-мъч-ва-що-то
множествено число из-мъч-ва-щи
членувано из-мъч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мъч-вай-ки

Връзки