измъчвало си

Речник на българския език

1. измъчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало си е производна форма на измъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало си е производна форма на измъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало си е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).