измъча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мъ-ча	из-мъ-чим
2 лице	из-мъ-чиш	из-мъ-чи-те
3 лице	из-мъ-чи	из-мъ-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мъ-чих	из-мъ-чих-ме
2 лице	из-мъ-чи	из-мъ-чих-те
3 лице	из-мъ-чи	из-мъ-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мъ-чех	из-мъ-чех-ме
2 лице	из-мъ-че-ше	из-мъ-чех-те
3 лице	из-мъ-че-ше	из-мъ-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измъчил съм	измъчила съм	измъчило съм	измъчили сме
2 лице	измъчил си	измъчила си	измъчило си	измъчили сте
3 лице	измъчил е	измъчила е	измъчило е	измъчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях измъчил	бях измъчила	бях измъчило	бяхме измъчили
2 лице	беше измъчил	беше измъчила	беше измъчило	бяхте измъчили
3 лице	беше измъчил	беше измъчила	беше измъчило	бяха измъчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще измъча	ще измъчим
2 лице	ще измъчиш	ще измъчите
3 лице	ще измъчи	ще измъчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм измъчил	ще съм измъчила	ще съм измъчило	ще сме измъчили
2 лице	ще си измъчил	ще си измъчила	ще си измъчило	ще сте измъчили
3 лице	ще е измъчил	ще е измъчила	ще е измъчило	ще са измъчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да измъча	щяхме да измъчим
2 лице	щеше да измъчиш	щяхте да измъчите
3 лице	щеше да измъчи	щяха да измъчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм измъчил	щях да съм измъчила	щях да съм измъчило	щяхме да сме измъчили
2 лице	щеше да си измъчил	щеше да си измъчила	щеше да си измъчило	щяхте да сте измъчили
3 лице	щеше да е измъчил	щеше да е измъчила	щеше да е измъчило	щяха да са измъчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измъчел съм	измъчела съм	измъчело съм	измъчели сме
2 лице	измъчел си	измъчела си	измъчело си	измъчели сте
3 лице	из-мъ-чел измъчел е	из-мъ-че-ла измъчела е	из-мъ-че-ло измъчело е	из-мъ-че-ли измъчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измъчил съм	измъчила съм	измъчило съм	измъчили сме
2 лице	измъчил си	измъчила си	измъчило си	измъчили сте
3 лице	из-мъ-чил измъчил е	из-мъ-чи-ла измъчила е	из-мъ-чи-ло измъчило е	из-мъ-чи-ли измъчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм измъчил	била съм измъчила	било съм измъчило	били сме измъчили
2 лице	бил си измъчил	била си измъчила	било си измъчило	били сте измъчили
3 лице	бил измъчил бил е измъчил	била измъчила била е измъчила	било измъчило било е измъчило	били измъчили били са измъчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да измъча	щяла съм да измъча	щяло съм да измъча	щели сме да измъчим
2 лице	щял си да измъчиш	щяла си да измъчиш	щяло си да измъчиш	щели сте да измъчите
3 лице	щял да измъчи щял е да измъчи	щяла да измъчи щяла е да измъчи	щяло да измъчи щяло е да измъчи	щели да измъчат щели са да измъчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм измъчил	щяла съм да съм измъчила	щяло съм да съм измъчило	щели сме да сме измъчили
2 лице	щял си да си измъчил	щяла си да си измъчила	щяло си да си измъчило	щели сте да сте измъчили
3 лице	щял да е измъчил щял е да е измъчил	щяла да е измъчила щяла е да е измъчила	щяло да е измъчило щяло е да е измъчило	щели да са измъчили щели са да са измъчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих измъчил	бих измъчила	бих измъчило	бихме измъчили
2 лице	би измъчил	би измъчила	би измъчило	бихте измъчили
3 лице	би измъчил	би измъчила	би измъчило	биха измъчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-мъ-чи	из-мъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-мъ-чен
		непълен член	из-мъ-че-ния
		пълен член	из-мъ-че-ни-ят
	женски род		из-мъ-че-на
		членувано	из-мъ-че-на-та
	среден род		из-мъ-че-но
		членувано	из-мъ-че-но-то
множествено число			из-мъ-че-ни
		членувано	из-мъ-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-мъ-чил
		непълен член	из-мъ-чи-лия
		пълен член	из-мъ-чи-ли-ят
	женски род		из-мъ-чи-ла
		членувано	из-мъ-чи-ла-та
	среден род		из-мъ-чи-ло
		членувано	из-мъ-чи-ло-то
множествено число			из-мъ-чи-ли
		членувано	из-мъ-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-мъ-чел
	женски род	из-мъ-че-ла
	среден род	из-мъ-че-ло
множествено число		из-мъ-че-ли