измъчила

Речник на българския език

1. измъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъчила е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измъчила е производна форма на измъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).