измъчило е

Речник на българския език

1. измъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъчило е е производна форма на измъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъчило е е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).