измъчило
1.
измъчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
измъчило
е производна форма
на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
измъчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
измъчило
е производна форма
на измъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).