измъчело
1.
измъчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
измъчело
е производна форма
на измъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
измъчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
измъчело
е производна форма
на измъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).