измъчела

Речник на българския език

1. измъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъчела е производна форма на измъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измъчела е производна форма на измъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).