било съм измъчило

Речник на българския език

1. било съм измъчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм измъчило е производна форма на измъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).