бил измъчил

Речник на българския език

1. бил измъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил измъчил е производна форма на измъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).