измъчи

Речник на българския език

1. измъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измъчи е производна форма на измъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измъчи е производна форма на измъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измъчи е производна форма на измъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измъчи — повелително наклонение, ед. ч.

измъчи е производна форма на измъча (повелително наклонение, ед. ч.).