измъчил съм

Речник на българския език

1. измъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъчил съм е производна форма на измъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъчил съм е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).