изтормозвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-тор-моз-вам	из-тор-моз-ва-ме
2 лице	из-тор-моз-ваш	из-тор-моз-ва-те
3 лице	из-тор-моз-ва	из-тор-моз-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-тор-моз-вах	из-тор-моз-вах-ме
2 лице	из-тор-моз-ва	из-тор-моз-вах-те
3 лице	из-тор-моз-ва	из-тор-моз-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-тор-моз-вах	из-тор-моз-вах-ме
2 лице	из-тор-моз-ва-ше	из-тор-моз-вах-те
3 лице	из-тор-моз-ва-ше	из-тор-моз-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изтормозвал съм	изтормозвала съм	изтормозвало съм	изтормозвали сме
2 лице	изтормозвал си	изтормозвала си	изтормозвало си	изтормозвали сте
3 лице	изтормозвал е	изтормозвала е	изтормозвало е	изтормозвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изтормозвал	бях изтормозвала	бях изтормозвало	бяхме изтормозвали
2 лице	беше изтормозвал	беше изтормозвала	беше изтормозвало	бяхте изтормозвали
3 лице	беше изтормозвал	беше изтормозвала	беше изтормозвало	бяха изтормозвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изтормозвам	ще изтормозваме
2 лице	ще изтормозваш	ще изтормозвате
3 лице	ще изтормозва	ще изтормозват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изтормозвал	ще съм изтормозвала	ще съм изтормозвало	ще сме изтормозвали
2 лице	ще си изтормозвал	ще си изтормозвала	ще си изтормозвало	ще сте изтормозвали
3 лице	ще е изтормозвал	ще е изтормозвала	ще е изтормозвало	ще са изтормозвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изтормозвам	щяхме да изтормозваме
2 лице	щеше да изтормозваш	щяхте да изтормозвате
3 лице	щеше да изтормозва	щяха да изтормозват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изтормозвал	щях да съм изтормозвала	щях да съм изтормозвало	щяхме да сме изтормозвали
2 лице	щеше да си изтормозвал	щеше да си изтормозвала	щеше да си изтормозвало	щяхте да сте изтормозвали
3 лице	щеше да е изтормозвал	щеше да е изтормозвала	щеше да е изтормозвало	щяха да са изтормозвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изтормозвал съм	изтормозвала съм	изтормозвало съм	изтормозвали сме
2 лице	изтормозвал си	изтормозвала си	изтормозвало си	изтормозвали сте
3 лице	из-тор-моз-вал изтормозвал е	из-тор-моз-ва-ла изтормозвала е	из-тор-моз-ва-ло изтормозвало е	из-тор-моз-ва-ли изтормозвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изтормозвал съм	изтормозвала съм	изтормозвало съм	изтормозвали сме
2 лице	изтормозвал си	изтормозвала си	изтормозвало си	изтормозвали сте
3 лице	из-тор-моз-вал изтормозвал е	из-тор-моз-ва-ла изтормозвала е	из-тор-моз-ва-ло изтормозвало е	из-тор-моз-ва-ли изтормозвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изтормозвал	била съм изтормозвала	било съм изтормозвало	били сме изтормозвали
2 лице	бил си изтормозвал	била си изтормозвала	било си изтормозвало	били сте изтормозвали
3 лице	бил изтормозвал бил е изтормозвал	била изтормозвала била е изтормозвала	било изтормозвало било е изтормозвало	били изтормозвали били са изтормозвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изтормозвам	щяла съм да изтормозвам	щяло съм да изтормозвам	щели сме да изтормозваме
2 лице	щял си да изтормозваш	щяла си да изтормозваш	щяло си да изтормозваш	щели сте да изтормозвате
3 лице	щял да изтормозва щял е да изтормозва	щяла да изтормозва щяла е да изтормозва	щяло да изтормозва щяло е да изтормозва	щели да изтормозват щели са да изтормозват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изтормозвал	щяла съм да съм изтормозвала	щяло съм да съм изтормозвало	щели сме да сме изтормозвали
2 лице	щял си да си изтормозвал	щяла си да си изтормозвала	щяло си да си изтормозвало	щели сте да сте изтормозвали
3 лице	щял да е изтормозвал щял е да е изтормозвал	щяла да е изтормозвала щяла е да е изтормозвала	щяло да е изтормозвало щяло е да е изтормозвало	щели да са изтормозвали щели са да са изтормозвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изтормозвал	бих изтормозвала	бих изтормозвало	бихме изтормозвали
2 лице	би изтормозвал	би изтормозвала	би изтормозвало	бихте изтормозвали
3 лице	би изтормозвал	би изтормозвала	би изтормозвало	биха изтормозвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-тор-моз-вай	из-тор-моз-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-тор-моз-ван
		непълен член	из-тор-моз-ва-ния
		пълен член	из-тор-моз-ва-ни-ят
	женски род		из-тор-моз-ва-на
		членувано	из-тор-моз-ва-на-та
	среден род		из-тор-моз-ва-но
		членувано	из-тор-моз-ва-но-то
множествено число			из-тор-моз-ва-ни
		членувано	из-тор-моз-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-тор-моз-вал
		непълен член	из-тор-моз-ва-лия
		пълен член	из-тор-моз-ва-ли-ят
	женски род		из-тор-моз-ва-ла
		членувано	из-тор-моз-ва-ла-та
	среден род		из-тор-моз-ва-ло
		членувано	из-тор-моз-ва-ло-то
множествено число			из-тор-моз-ва-ли
		членувано	из-тор-моз-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-тор-моз-вал
	женски род	из-тор-моз-ва-ла
	среден род	из-тор-моз-ва-ло
множествено число		из-тор-моз-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-тор-моз-ващ
		непълен член	из-тор-моз-ва-щия
		пълен член	из-тор-моз-ва-щи-ят
	женски род		из-тор-моз-ва-ща
		членувано	из-тор-моз-ва-ща-та
	среден род		из-тор-моз-ва-що
		членувано	из-тор-моз-ва-що-то
множествено число			из-тор-моз-ва-щи
		членувано	из-тор-моз-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-тор-моз-вай-ки