измъчвал си

Речник на българския език

1. измъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъчвал си е производна форма на измъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъчвал си е производна форма на измъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъчвал си е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).