безпокоен

Речник на българския език

1. безпоко̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

безпоко̀йна, безпоко̀йно, мн. безпоко̀йни, прил. Тревожен, неспокоен. Стоя безпокоен. Безпокойни времена.

Грешни изписвания (7)

  • безпокоин
  • безпукоен
  • безпукоин
  • бизпокоен
  • бизпокоин
  • бизпукоен
  • бизпукоин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-по-ко-ен
непълен член без-по-кой-ния
пълен член без-по-кой-ни-ят
ж. р. без-по-кой-на
членувано без-по-кой-на-та
ср. р. без-по-кой-но
членувано без-по-кой-но-то
мн. ч. без-по-кой-ни
членувано без-по-кой-ни-те

2. безпокоен — мин. страд. прич. м. р.

безпокоен е производна форма на безпокоя (мин. страд. прич. м. р.).