обезпокоявам

Речник на българския език

обезпокоя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезпокоя̀ваш, несв. и обезпокоя̀, св.; Кого. Нарушавам спокойствието, причинявам вълнение. Съобщението ми го обезпокои.
обезпокоявам се/обезпокоя се. — Обзема ме безпокойство, тревога. Много се обезпокоих, като разбрах, че ще закъснееш.

Грешни изписвания (31)

  • обезпокоявъм
  • обезпокуявам
  • обезпокуявъм
  • обезпукоявам
  • обезпукоявъм
  • обезпукуявам
  • обезпукуявъм
  • обизпокоявам
  • обизпокоявъм
  • обизпокуявам
  • обизпокуявъм
  • обизпукоявам
  • обизпукоявъм
  • обизпукуявам
  • обизпукуявъм
  • убезпокоявам
  • убезпокоявъм
  • убезпокуявам
  • убезпокуявъм
  • убезпукоявам
  • убезпукоявъм
  • убезпукуявам
  • убезпукуявъм
  • убизпокоявам
  • убизпокоявъм
  • убизпокуявам
  • убизпокуявъм
  • убизпукоявам
  • убизпукоявъм
  • убизпукуявам
  • убизпукуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-по-ко-я-вам обез-по-ко-я-ва-ме
2 лице обез-по-ко-я-ваш обез-по-ко-я-ва-те
3 лице обез-по-ко-я-ва обез-по-ко-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-по-ко-я-вах обез-по-ко-я-вах-ме
2 лице обез-по-ко-я-ва обез-по-ко-я-вах-те
3 лице обез-по-ко-я-ва обез-по-ко-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-по-ко-я-вах обез-по-ко-я-вах-ме
2 лице обез-по-ко-я-ва-ше обез-по-ко-я-вах-те
3 лице обез-по-ко-я-ва-ше обез-по-ко-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице обезпокоявал е обезпокоявала е обезпокоявало е обезпокоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпокоявал бях обезпокоявала бях обезпокоявало бяхме обезпокоявали
2 лице беше обезпокоявал беше обезпокоявала беше обезпокоявало бяхте обезпокоявали
3 лице беше обезпокоявал беше обезпокоявала беше обезпокоявало бяха обезпокоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезпокоявам ще обезпокояваме
2 лице ще обезпокояваш ще обезпокоявате
3 лице ще обезпокоява ще обезпокояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпокоявал ще съм обезпокоявала ще съм обезпокоявало ще сме обезпокоявали
2 лице ще си обезпокоявал ще си обезпокоявала ще си обезпокоявало ще сте обезпокоявали
3 лице ще е обезпокоявал ще е обезпокоявала ще е обезпокоявало ще са обезпокоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпокоявам щяхме да обезпокояваме
2 лице щеше да обезпокояваш щяхте да обезпокоявате
3 лице щеше да обезпокоява щяха да обезпокояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпокоявал щях да съм обезпокоявала щях да съм обезпокоявало щяхме да сме обезпокоявали
2 лице щеше да си обезпокоявал щеше да си обезпокоявала щеше да си обезпокоявало щяхте да сте обезпокоявали
3 лице щеше да е обезпокоявал щеше да е обезпокоявала щеше да е обезпокоявало щяха да са обезпокоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпокоявал била съм обезпокоявала било съм обезпокоявало били сме обезпокоявали
2 лице бил си обезпокоявал била си обезпокоявала било си обезпокоявало били сте обезпокоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпокоявам щяла съм да обезпокоявам щяло съм да обезпокоявам щели сме да обезпокояваме
2 лице щял си да обезпокояваш щяла си да обезпокояваш щяло си да обезпокояваш щели сте да обезпокоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпокоявал щяла съм да съм обезпокоявала щяло съм да съм обезпокоявало щели сме да сме обезпокоявали
2 лице щял си да си обезпокоявал щяла си да си обезпокоявала щяло си да си обезпокоявало щели сте да сте обезпокоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпокоявал бих обезпокоявала бих обезпокоявало бихме обезпокоявали
2 лице би обезпокоявал би обезпокоявала би обезпокоявало бихте обезпокоявали
3 лице би обезпокоявал би обезпокоявала би обезпокоявало биха обезпокоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-по-ко-я-вай обез-по-ко-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-по-ко-я-ван
непълен член обез-по-ко-я-ва-ния
пълен член обез-по-ко-я-ва-ни-ят
женски род обез-по-ко-я-ва-на
членувано обез-по-ко-я-ва-на-та
среден род обез-по-ко-я-ва-но
членувано обез-по-ко-я-ва-но-то
множествено число обез-по-ко-я-ва-ни
членувано обез-по-ко-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-по-ко-я-вал
непълен член обез-по-ко-я-ва-лия
пълен член обез-по-ко-я-ва-ли-ят
женски род обез-по-ко-я-ва-ла
членувано обез-по-ко-я-ва-ла-та
среден род обез-по-ко-я-ва-ло
членувано обез-по-ко-я-ва-ло-то
множествено число обез-по-ко-я-ва-ли
членувано обез-по-ко-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-по-ко-я-вал
женски род обез-по-ко-я-ва-ла
среден род обез-по-ко-я-ва-ло
множествено число обез-по-ко-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-по-ко-я-ващ
непълен член обез-по-ко-я-ва-щия
пълен член обез-по-ко-я-ва-щи-ят
женски род обез-по-ко-я-ва-ща
членувано обез-по-ко-я-ва-ща-та
среден род обез-по-ко-я-ва-що
членувано обез-по-ко-я-ва-що-то
множествено число обез-по-ко-я-ва-щи
членувано обез-по-ко-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-по-ко-я-вай-ки