обезпокоявало е

Речник на българския език

1. обезпокоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало е е производна форма на обезпокоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало е е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпокоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало е е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).