обезпокоявала

Речник на българския език

1. обезпокоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоявала е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезпокоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоявала е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезпокоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезпокоявала е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезпокоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезпокоявала е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).