бил съм обезпокоявал

Речник на българския език

1. бил съм обезпокоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).