смущавам

Речник на българския език

смуща̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

смущаваш, несв. и смутя, св.
1. Кого, какво. Причинявам безпокойство, тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути силно. Смути я с наглото си държание. Смущават спокойствието му със заплахи по телефона.
2. Какво. Разстройвам, обърквам протичането, правилния ход на нещо. Закъсненията за час смущават работата.

смущавам се/смутя се. Обърквам се, притеснявам се, тревожа се. Смущава се пред непознати хора. Смути се и обърка сервирането.

същ. смущение, мн. смущения, ср. Настъпват смущения в работата на сърцето. Смущение сред децата.

Грешни изписвания (4)

  • смуштавам
  • смощавам
  • смощавъм
  • смущавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сму-ща-вам сму-ща-ва-ме
2 лице сму-ща-ваш сму-ща-ва-те
3 лице сму-ща-ва сму-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сму-ща-вах сму-ща-вах-ме
2 лице сму-ща-ва сму-ща-вах-те
3 лице сму-ща-ва сму-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сму-ща-вах сму-ща-вах-ме
2 лице сму-ща-ва-ше сму-ща-вах-те
3 лице сму-ща-ва-ше сму-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смущавал съм смущавала съм смущавало съм смущавали сме
2 лице смущавал си смущавала си смущавало си смущавали сте
3 лице смущавал е смущавала е смущавало е смущавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смущавал бях смущавала бях смущавало бяхме смущавали
2 лице беше смущавал беше смущавала беше смущавало бяхте смущавали
3 лице беше смущавал беше смущавала беше смущавало бяха смущавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смущавам ще смущаваме
2 лице ще смущаваш ще смущавате
3 лице ще смущава ще смущават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смущавал ще съм смущавала ще съм смущавало ще сме смущавали
2 лице ще си смущавал ще си смущавала ще си смущавало ще сте смущавали
3 лице ще е смущавал ще е смущавала ще е смущавало ще са смущавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смущавам щяхме да смущаваме
2 лице щеше да смущаваш щяхте да смущавате
3 лице щеше да смущава щяха да смущават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смущавал щях да съм смущавала щях да съм смущавало щяхме да сме смущавали
2 лице щеше да си смущавал щеше да си смущавала щеше да си смущавало щяхте да сте смущавали
3 лице щеше да е смущавал щеше да е смущавала щеше да е смущавало щяха да са смущавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смущавал съм смущавала съм смущавало съм смущавали сме
2 лице смущавал си смущавала си смущавало си смущавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смущавал съм смущавала съм смущавало съм смущавали сме
2 лице смущавал си смущавала си смущавало си смущавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смущавал била съм смущавала било съм смущавало били сме смущавали
2 лице бил си смущавал била си смущавала било си смущавало били сте смущавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смущавам щяла съм да смущавам щяло съм да смущавам щели сме да смущаваме
2 лице щял си да смущаваш щяла си да смущаваш щяло си да смущаваш щели сте да смущавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смущавал щяла съм да съм смущавала щяло съм да съм смущавало щели сме да сме смущавали
2 лице щял си да си смущавал щяла си да си смущавала щяло си да си смущавало щели сте да сте смущавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смущавал бих смущавала бих смущавало бихме смущавали
2 лице би смущавал би смущавала би смущавало бихте смущавали
3 лице би смущавал би смущавала би смущавало биха смущавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сму-ща-вай сму-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сму-ща-ван
непълен член сму-ща-ва-ния
пълен член сму-ща-ва-ни-ят
женски род сму-ща-ва-на
членувано сму-ща-ва-на-та
среден род сму-ща-ва-но
членувано сму-ща-ва-но-то
множествено число сму-ща-ва-ни
членувано сму-ща-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сму-ща-вал
непълен член сму-ща-ва-лия
пълен член сму-ща-ва-ли-ят
женски род сму-ща-ва-ла
членувано сму-ща-ва-ла-та
среден род сму-ща-ва-ло
членувано сму-ща-ва-ло-то
множествено число сму-ща-ва-ли
членувано сму-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сму-ща-вал
женски род сму-ща-ва-ла
среден род сму-ща-ва-ло
множествено число сму-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род сму-ща-ващ
непълен член сму-ща-ва-щия
пълен член сму-ща-ва-щи-ят
женски род сму-ща-ва-ща
членувано сму-ща-ва-ща-та
среден род сму-ща-ва-що
членувано сму-ща-ва-що-то
множествено число сму-ща-ва-щи
членувано сму-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сму-ща-вай-ки