смутя

Речник на българския език

смутя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св.вж. смущавам.

Грешни изписвания (4)

  • смотйа
  • смотйъ
  • смутйа
  • смутйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сму-тя сму-тим
2 лице сму-тиш сму-ти-те
3 лице сму-ти сму-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сму-тих сму-тих-ме
2 лице сму-ти сму-тих-те
3 лице сму-ти сму-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сму-тях сму-тях-ме
2 лице сму-те-ше сму-тях-те
3 лице сму-те-ше сму-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутил съм смутила съм смутило съм смутили сме
2 лице смутил си смутила си смутило си смутили сте
3 лице смутил е смутила е смутило е смутили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смутил бях смутила бях смутило бяхме смутили
2 лице беше смутил беше смутила беше смутило бяхте смутили
3 лице беше смутил беше смутила беше смутило бяха смутили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смутя ще смутим
2 лице ще смутиш ще смутите
3 лице ще смути ще смутят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смутил ще съм смутила ще съм смутило ще сме смутили
2 лице ще си смутил ще си смутила ще си смутило ще сте смутили
3 лице ще е смутил ще е смутила ще е смутило ще са смутили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смутя щяхме да смутим
2 лице щеше да смутиш щяхте да смутите
3 лице щеше да смути щяха да смутят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смутил щях да съм смутила щях да съм смутило щяхме да сме смутили
2 лице щеше да си смутил щеше да си смутила щеше да си смутило щяхте да сте смутили
3 лице щеше да е смутил щеше да е смутила щеше да е смутило щяха да са смутили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутял съм смутяла съм смутяло съм смутели сме
2 лице смутял си смутяла си смутяло си смутели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутил съм смутила съм смутило съм смутили сме
2 лице смутил си смутила си смутило си смутили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смутил била съм смутила било съм смутило били сме смутили
2 лице бил си смутил била си смутила било си смутило били сте смутили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смутя щяла съм да смутя щяло съм да смутя щели сме да смутим
2 лице щял си да смутиш щяла си да смутиш щяло си да смутиш щели сте да смутите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смутил щяла съм да съм смутила щяло съм да съм смутило щели сме да сме смутили
2 лице щял си да си смутил щяла си да си смутила щяло си да си смутило щели сте да сте смутили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смутил бих смутила бих смутило бихме смутили
2 лице би смутил би смутила би смутило бихте смутили
3 лице би смутил би смутила би смутило биха смутили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сму-ти сму-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сму-тен
непълен член сму-те-ния
пълен член сму-те-ни-ят
женски род сму-те-на
членувано сму-те-на-та
среден род сму-те-но
членувано сму-те-но-то
множествено число сму-те-ни
членувано сму-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сму-тил
непълен член сму-ти-лия
пълен член сму-ти-ли-ят
женски род сму-ти-ла
членувано сму-ти-ла-та
среден род сму-ти-ло
членувано сму-ти-ло-то
множествено число сму-ти-ли
членувано сму-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сму-тял
женски род сму-тя-ла
среден род сму-тя-ло
множествено число сму-те-ли