смутила

Речник на българския език

1. смутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смутила е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. смутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

смутила е производна форма на смутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).