щяло съм да съм смутило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм смутило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм смутило е производна форма на смутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).