смутили

Речник на българския език

1. смутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смутили е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смутили е производна форма на смутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).