щяла съм да смутя

Речник на българския език

1. щяла съм да смутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да смутя е производна форма на смутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).