щяла съм да съм смутила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм смутила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм смутила е производна форма на смутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).