смутели

Речник на българския език

1. смутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смутели е производна форма на смутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смутели е производна форма на смутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).