била съм смутила

Речник на българския език

1. била съм смутила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм смутила е производна форма на смутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).