смутеният

Речник на българския език

1. смутеният — м. р. пълен член

смутеният е производна форма на смутен (м. р. пълен член).

2. смутеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

смутеният е производна форма на смутя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).