смутял

Речник на българския език

1. смутял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смутял е производна форма на смутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смутял — мин. деят. несв. прич. м. р.

смутял е производна форма на смутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).