смутяло

Речник на българския език

1. смутяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смутяло е производна форма на смутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смутяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смутяло е производна форма на смутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).