смутил
1.
смутил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
смутил
е производна форма
на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
смутил —
мин. деят. св. прич. м. р.
смутил
е производна форма
на смутя (мин. деят. св. прич. м. р.).