смутил

Речник на българския език

1. смутил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смутил е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смутил — мин. деят. св. прич. м. р.

смутил е производна форма на смутя (мин. деят. св. прич. м. р.).