щял съм да смутя

Речник на българския език

1. щял съм да смутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да смутя е производна форма на смутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).