смутил си

Речник на българския език

1. смутил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

смутил си е производна форма на смутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. смутил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

смутил си е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).