бил съм смутил

Речник на българския език

1. бил съм смутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм смутил е производна форма на смутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).