смутил е

Речник на българския език

1. смутил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смутил е е производна форма на смутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смутил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смутил е е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).