смутило

Речник на българския език

1. смутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смутило е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

смутило е производна форма на смутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).