смути

Речник на българския език

1. смути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смути е производна форма на смутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. смути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

смути е производна форма на смутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. смути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

смути е производна форма на смутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. смути — повелително наклонение, ед. ч.

смути е производна форма на смутя (повелително наклонение, ед. ч.).