смутил съм

Речник на българския език

1. смутил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смутил съм е производна форма на смутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смутил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смутил съм е производна форма на смутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).