размътвам

Речник на българския език

размъ̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

размътваш, несв. и размътя, св.; Какво. Правя да стане мътен. Размътвам виното.
Размътвам главата/ума.
1. За алкохолно питие — замъглявам разума, не позволявам да се разсъждава логично.
2. Действам неблагоприятно, отклонявам от правилния път.
Размътвам водата. — Умишлено преча на някого.

Грешни изписвания (3)

  • размътвъм
  • ръзмътвам
  • ръзмътвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-мът-вам раз-мът-ва-ме
2 лице раз-мът-ваш раз-мът-ва-те
3 лице раз-мът-ва раз-мът-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-мът-вах раз-мът-вах-ме
2 лице раз-мът-ва раз-мът-вах-те
3 лице раз-мът-ва раз-мът-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-мът-вах раз-мът-вах-ме
2 лице раз-мът-ва-ше раз-мът-вах-те
3 лице раз-мът-ва-ше раз-мът-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размътвал съм размътвала съм размътвало съм размътвали сме
2 лице размътвал си размътвала си размътвало си размътвали сте
3 лице размътвал е размътвала е размътвало е размътвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях размътвал бях размътвала бях размътвало бяхме размътвали
2 лице беше размътвал беше размътвала беше размътвало бяхте размътвали
3 лице беше размътвал беше размътвала беше размътвало бяха размътвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще размътвам ще размътваме
2 лице ще размътваш ще размътвате
3 лице ще размътва ще размътват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм размътвал ще съм размътвала ще съм размътвало ще сме размътвали
2 лице ще си размътвал ще си размътвала ще си размътвало ще сте размътвали
3 лице ще е размътвал ще е размътвала ще е размътвало ще са размътвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да размътвам щяхме да размътваме
2 лице щеше да размътваш щяхте да размътвате
3 лице щеше да размътва щяха да размътват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм размътвал щях да съм размътвала щях да съм размътвало щяхме да сме размътвали
2 лице щеше да си размътвал щеше да си размътвала щеше да си размътвало щяхте да сте размътвали
3 лице щеше да е размътвал щеше да е размътвала щеше да е размътвало щяха да са размътвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размътвал съм размътвала съм размътвало съм размътвали сме
2 лице размътвал си размътвала си размътвало си размътвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размътвал съм размътвала съм размътвало съм размътвали сме
2 лице размътвал си размътвала си размътвало си размътвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм размътвал била съм размътвала било съм размътвало били сме размътвали
2 лице бил си размътвал била си размътвала било си размътвало били сте размътвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да размътвам щяла съм да размътвам щяло съм да размътвам щели сме да размътваме
2 лице щял си да размътваш щяла си да размътваш щяло си да размътваш щели сте да размътвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм размътвал щяла съм да съм размътвала щяло съм да съм размътвало щели сме да сме размътвали
2 лице щял си да си размътвал щяла си да си размътвала щяло си да си размътвало щели сте да сте размътвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих размътвал бих размътвала бих размътвало бихме размътвали
2 лице би размътвал би размътвала би размътвало бихте размътвали
3 лице би размътвал би размътвала би размътвало биха размътвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-мът-вай раз-мът-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-мът-ван
непълен член раз-мът-ва-ния
пълен член раз-мът-ва-ни-ят
женски род раз-мът-ва-на
членувано раз-мът-ва-на-та
среден род раз-мът-ва-но
членувано раз-мът-ва-но-то
множествено число раз-мът-ва-ни
членувано раз-мът-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мът-вал
непълен член раз-мът-ва-лия
пълен член раз-мът-ва-ли-ят
женски род раз-мът-ва-ла
членувано раз-мът-ва-ла-та
среден род раз-мът-ва-ло
членувано раз-мът-ва-ло-то
множествено число раз-мът-ва-ли
членувано раз-мът-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мът-вал
женски род раз-мът-ва-ла
среден род раз-мът-ва-ло
множествено число раз-мът-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мът-ващ
непълен член раз-мът-ва-щия
пълен член раз-мът-ва-щи-ят
женски род раз-мът-ва-ща
членувано раз-мът-ва-ща-та
среден род раз-мът-ва-що
членувано раз-мът-ва-що-то
множествено число раз-мът-ва-щи
членувано раз-мът-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-мът-вай-ки