размътя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-мъ-тя	раз-мъ-тим
2 лице	раз-мъ-тиш	раз-мъ-ти-те
3 лице	раз-мъ-ти	раз-мъ-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-мъ-тих	раз-мъ-тих-ме
2 лице	раз-мъ-ти	раз-мъ-тих-те
3 лице	раз-мъ-ти	раз-мъ-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-мъ-тех	раз-мъ-тех-ме
2 лице	раз-мъ-те-ше	раз-мъ-тех-те
3 лице	раз-мъ-те-ше	раз-мъ-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	размътил съм	размътила съм	размътило съм	размътили сме
2 лице	размътил си	размътила си	размътило си	размътили сте
3 лице	размътил е	размътила е	размътило е	размътили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях размътил	бях размътила	бях размътило	бяхме размътили
2 лице	беше размътил	беше размътила	беше размътило	бяхте размътили
3 лице	беше размътил	беше размътила	беше размътило	бяха размътили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще размътя	ще размътим
2 лице	ще размътиш	ще размътите
3 лице	ще размъти	ще размътят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм размътил	ще съм размътила	ще съм размътило	ще сме размътили
2 лице	ще си размътил	ще си размътила	ще си размътило	ще сте размътили
3 лице	ще е размътил	ще е размътила	ще е размътило	ще са размътили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да размътя	щяхме да размътим
2 лице	щеше да размътиш	щяхте да размътите
3 лице	щеше да размъти	щяха да размътят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм размътил	щях да съм размътила	щях да съм размътило	щяхме да сме размътили
2 лице	щеше да си размътил	щеше да си размътила	щеше да си размътило	щяхте да сте размътили
3 лице	щеше да е размътил	щеше да е размътила	щеше да е размътило	щяха да са размътили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	размътел съм	размътела съм	размътело съм	размътели сме
2 лице	размътел си	размътела си	размътело си	размътели сте
3 лице	раз-мъ-тел размътел е	раз-мъ-те-ла размътела е	раз-мъ-те-ло размътело е	раз-мъ-те-ли размътели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	размътил съм	размътила съм	размътило съм	размътили сме
2 лице	размътил си	размътила си	размътило си	размътили сте
3 лице	раз-мъ-тил размътил е	раз-мъ-ти-ла размътила е	раз-мъ-ти-ло размътило е	раз-мъ-ти-ли размътили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм размътил	била съм размътила	било съм размътило	били сме размътили
2 лице	бил си размътил	била си размътила	било си размътило	били сте размътили
3 лице	бил размътил бил е размътил	била размътила била е размътила	било размътило било е размътило	били размътили били са размътили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да размътя	щяла съм да размътя	щяло съм да размътя	щели сме да размътим
2 лице	щял си да размътиш	щяла си да размътиш	щяло си да размътиш	щели сте да размътите
3 лице	щял да размъти щял е да размъти	щяла да размъти щяла е да размъти	щяло да размъти щяло е да размъти	щели да размътят щели са да размътят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм размътил	щяла съм да съм размътила	щяло съм да съм размътило	щели сме да сме размътили
2 лице	щял си да си размътил	щяла си да си размътила	щяло си да си размътило	щели сте да сте размътили
3 лице	щял да е размътил щял е да е размътил	щяла да е размътила щяла е да е размътила	щяло да е размътило щяло е да е размътило	щели да са размътили щели са да са размътили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих размътил	бих размътила	бих размътило	бихме размътили
2 лице	би размътил	би размътила	би размътило	бихте размътили
3 лице	би размътил	би размътила	би размътило	биха размътили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-мъ-ти	раз-мъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-мъ-тен
		непълен член	раз-мъ-те-ния
		пълен член	раз-мъ-те-ни-ят
	женски род		раз-мъ-те-на
		членувано	раз-мъ-те-на-та
	среден род		раз-мъ-те-но
		членувано	раз-мъ-те-но-то
множествено число			раз-мъ-те-ни
		членувано	раз-мъ-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-мъ-тил
		непълен член	раз-мъ-ти-лия
		пълен член	раз-мъ-ти-ли-ят
	женски род		раз-мъ-ти-ла
		членувано	раз-мъ-ти-ла-та
	среден род		раз-мъ-ти-ло
		членувано	раз-мъ-ти-ло-то
множествено число			раз-мъ-ти-ли
		членувано	раз-мъ-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-мъ-тел
	женски род	раз-мъ-те-ла
	среден род	раз-мъ-те-ло
множествено число		раз-мъ-те-ли