бил съм размътил

Речник на българския език

1. бил съм размътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм размътил е производна форма на размътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).