размътила

Речник на българския език

1. размътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

размътила е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. размътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

размътила е производна форма на размътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).