размътил

Речник на българския език

1. размътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размътил е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размътил — мин. деят. св. прич. м. р.

размътил е производна форма на размътя (мин. деят. св. прич. м. р.).