размътели

Речник на българския език

1. размътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

размътели е производна форма на размътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. размътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

размътели е производна форма на размътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).