размътел
1.
размътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
размътел
е производна форма
на размътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
размътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
размътел
е производна форма
на размътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).