размътил е

Речник на българския език

1. размътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размътил е е производна форма на размътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размътил е е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).